Хлорхексидин?

Хлорхексидинът е синтезиран през 1947 г. Формулата означава произволно разработена от английски учени в търсенето на най-новите антималарни лекарства.

Оказа се, че веществото с експериментален брой „10 040“ има висок афинитет към клетъчните стени на бактериите и бързо причинява тяхното унищожаване. Новото съединение е патентовано като антисептик.

През 1954 г. британската фармацевтична компания Imperial Chemical Industries пусна първия лекарствен разтвор на хлорхексидин диглюконат.

Първоначално инструментът е предназначен за дезинфекция на повърхността на кожата и раната, но след 3 години обхватът на неговите индикации е значително разширен. Започва активно да се прилага в гинекологията, урологията, отоларингологията и офталмологията.

През 1959 г. се препоръчва използването на хлорхексидин за лечение на устната кухина, което е довело до неговото разпространение в стоматологичната практика.

С течение на времето антисептикът започнал да намира все по-широко приложение. През 80-те. му е позволено да се добави към състава на козметични продукти и смазочни материали.

Доказано е, че когато се използва външно върху кожата, продуктите съдържащи хлорхексидин не са противопоказани при бременни и кърмещи жени, както и че cлeд мнoгoĸpaтнo пoлзвaнe, имa мнoгo дoбpa ĸoжнa пoнocимocт, докато зaщитaва pъцeтe oт виpycи, бaĸтepии и дpyги миĸpopгaнизми.